Филм за Черно море - „Аз, морето – живот в мълчание“, ще има премиера на 5 декември в Дома на киното.

След прожекцията публиката ще може да участва в дискусия със създателите на продукцията, съобщават организаторите от „Грийнпийс – България“.

По думите им филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. Участват учени и специалисти от България, Украйна и Румъния, които разказват за заплахите за морската екосистема в трите държави. Режисьор на лентата е Любо Йончев, а оператор - Росен Савков.

Част от филма е озвучен от актьора Иван Бърнев. Заедно със специалистите, включили се в проекта, той разказва за черноморските местообитания и живота под водата. 

Сред темите в „Аз, морето – живот в мълчание“ са морските екосистеми, нерегламентираното тралене, екологичните последици от прое

"Пришълецът: Ромул" вече втора седмица е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Развиващото се действие между първите филми от 1979 и 1986 година е привлякло към екраните вече 25 980 зрители, а приходите са 356 102 лева.

На втора позиция е "Дедпул & Върколака", който вече прехвърли месец сред най-гледаните филми у нас. Комбинацията между Райън Рейнолдс и Хю Джакман, съчетана с повече схватки и нецензурни думи, е била гледана от 144 921 зрители и има 2 142 864 лева приходи.

На трета позиция е първата премиера от миналия петък - "Гарванът", римейк на филма с Брандън Лий от 1994 година. Следващият комиксите на Джеймс О`Бар филм е с вече 5 208 зрители и 71 571 лева приходи.

Четвърто поред в топ 10 е "Аз, проклетникът 4", който е вече втори месец в кината. Историята на Гру, миньоните и новата им задача, спечелена чрез изнудване от малк

Обща изложба на Дружеството на троянските художници е подредена в залите на галерия „Серякова къща“. 

Творците се представят с близо 80 произведения в разнообразни жанрове и направления - живопис, икони, скулптура, художествена керамика, керамична пластика, художествена фотография.

„Тези изложби са изключително важни за Дружеството на троянските художници от много гледни точки. Аз смея да кажа, че в този малък град има художествен живот и това се случва точно в дружеството на троянските художници. Това става видно за обществеността именно на тези общи художествени изложби, на които всички ние – творците, събрани в тази общност можем да покажем какви са били нашите търсения в ателиетата“, каза Нина Донковска, художник и преподавател в Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян.

Тя посочи,

Предстоят финалните концерти за 2024 г. от националното турне „Музикална магия“ на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов.

Солист на концертите е кларинетистът Атанас Маринов, световнопризнат със своята виртуозност и подкрепен от фондация „Йордан Камджалов”, съобщават от Плевенската филхармония.

Ценителите на музиката ще могат да чуят шедьоври от класиката и романтизма тази вечер в Зрителната зала на Община Ямбол, а на 12 септември – в залата на Общинския театър в Кюстендил.

Програмата, както споделя маестро Камджалов, е с произведения, част от които за първи път прозвучаха у нас на сцените от турнето „Музикална магия”. Включва творби на Щраус, Паганини, Бизе, Сарасате, Брамс, Григ, Чайковски и др. Програмата е завладяваща за почитателите на класическата музика, пълна с виртуозни каденци и незабравими мелоди

Българският пианист професор Людмил Ангелов ще представи самостоятелен концерт в Огледална зала “Нели Божкова” в Добрич на 27 ноември, съобщават от Общината на областния град.

Почитателите на класическата музика ще могат да чуят "Органова хорална прелюдия в Сол минор" на композиторите Йохан Себастиан Бах и Феручо Бузони, както и произведения на Ференц Лист, Фредерик Шопен и други, допълват от общинската администрация.

Пианиститът проф. Людмил Ангелов е роден във Варна. Завършва Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Той е носител на награди от международните конкурси “Фредерик Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция). Проф. Ангелов е свирил в зали като Берлинската филхармония, „Музикферайн” и „Щатсопер“ във Виена, „Концертгебау&rdqu

Филмът „Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов бе представен на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна пред пълна зала във Фестивалния и конгресен център.

Преди десетина дни той имаше световна премиера на фестивала в Торонто. 

Историята разглежда по ироничен начин добилия популярност случай в Царичина, при който военни правят подземен тунел, за да търсят с помощта на ясновидка капсула с извънземен произход. Сценарият е писан от двамата режисьори в съавторство с Дечо Таралежков. Оператор е Крум Родригес. Участват актьорите Мария Бакалова, Маргита Гошева, Юлиан Вергов, Иван Савов, Юлиан Костов, Станислав Ганчев. 

Историята за „дупката“ в Царичина е спомен на Кристина Грозева от нейното детство, когато със семейството й виждат военния лагер близо до вилата си, разказа след прожекцията Петър

Британският скулптор Антъни Гормли, който от днес показва свои творби в галерия в Пекин, заяви пред АФП, че е загрижен за "тъмните аспекти" на държавния контрол в Китай.

Творецът, който е на 74 години, възприема изкуството като сила за разбирателство между обществата. Той казва, че иска да продължи да излага творбите си в азиатската страна.

"Това е абсолютно необходимо, защото изкуството е мост между сърцата и умовете, както и между хора, които идват от напълно различни идеологии, но и от съвсем различни места", добави Гормли.

Изложбата, озаглавена Body Buildings, ще продължи от днес до средата на април в галерия в квартал "798" в Пекин. Това е четиринадесетата експозиция на скулптора в страната, която той посещава редовно от средата на 90-те години на миналия век, отбелязва АФП.

Сред творбите е "Място за почивка II" от 132 човешки фигури в реален разме

Изложбата „Хърватското археологическо наследство“ бе открита тази вечер в Националния археологически институт с музей при БАН  (НАИМ при БАН).

„Бих искал да ви разкажа за богатата културна традиция на Хърватия, място с дълга история. В този регион е съхранено изобилие от исторически артефакти и богата култура, с която искаме да ви запознаем“, каза доц. Попов.

Изложбата съдържа тридесет широкоформатни постера, показва най-забележителните археологически обекти и паметници на Хърватия под водата, в морето и на сушата.

Изложбата е част от програмата на Дните на хърватското археологическо наследство и включва четири лекции на археолозите д-р Марко Диздар от Археологическия музей – Загреб, д-р Томислав Билич от Археологическия музей – Загреб, д-р Тино Лелекович от Хърватската академия на науките и изкуствата, и д-р Санин Михел

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години. 

Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни. На шест години започва да свири по слух на пиано песните, които е слушал от майка си.  

През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж. 

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ОПИТИ

През 1919 г. постъпва в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер, а теоретичните дисциплини изучава при проф. Добри Христов, проф. Димитър Попивано

Изложба на първите 19 космически обекта, заснети с новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) в Рожен, беше открита днес в централното фоайе на Младежки център – Хасково.

Изложбата гостува в Хасково по покана на Астрономическата обсерватория към местния Младежки център и е в рамките на Международната космическа седмица, която се провежда от четвърти до 10 октомври и Глобалния проект на Международния астрономически съюз „100 часа Астрономия“.

Учениците от гимназиите в Хасково бяха първите посетители при откриването и имаха възможност да се запознаят с техния автор - астрономът от Института по астрономия към БАН гл. ас. д-р Милен Минев. Обработката на снимките е направена от известният оперен изпълнител и астроном Емил Иванов.

Фотосите са тестови изображения, чиято цел е учените да си обяснят  възможностите н